Понякога емоциите, които изпитваме, са твърде сложни за думи. Те могат да бъдат заплетен възел от стрес, тъга и тревожност, който носим дълбоко в себе си. Аз познавам това чувство отблизо. През 2022 г., по време на период на интензивна лична промяна и стрес, открих невероятен, невербален отдушник, който се превърна в крайъгълен камък на моето изцеление: терапевтичното рисуване.
Това не беше свързано със създаването на перфектно изкуство; беше свързано с изразяване. В онези ранни дни моите рисунки отразяваха вътрешния ми свят: те бяха тъмни, символични и изпълнени с чувство за емоционална тежест. Всеки щрих на химикалката или молива беше начин да екстернализирам чувствата, които не можех да изразя по друг начин. Актът да седна и да оставя подсъзнанието си да води ръката ми беше форма на катарзис – начин да освободя тъгата и травмата, които се бяха натрупали в мен.
Започнах да забелязвам дълбока промяна. С напредването на изцелението и с това, че отново започнах да се чувствам себе си, моето изкуство започна да се трансформира. Бавно, чувство за надежда и светлина се върна в живота ми. Започнах да се наслаждавам на простите, красиви неща, които някога изглеждаха незначителни. И моите рисунки отразяваха тази вътрешна промяна.
Стъпка по стъпка, тъмните, тежки символи отстъпиха място на живи, енергични цветове. Заплетените линии се превърнаха във флорални форми, изпълнени с живот и движение. Моите скици се изпълниха с нови емоции – светлина, любов и овластяване. Моите рисунки вече не бяха просто отражение на болката ми, а свидетелство за моята устойчивост и радостта от преоткриването на самата себе си.
Това пътешествие ме научи, че експресивното изкуство е мощен инструмент за терапия. То е езикът на подсъзнанието, мост между нашия вътрешен и външен свят. Не е нужно да сте художник, за да се възползвате от него. Просто трябва да сте готови да вземете химикал, молив или четка и да позволите на емоциите си да потекат.
Ако се борите да намерите думи за това, което чувствате, ви насърчавам да опитате с проста скица или драскулка. Пътуването от мрака към жизнеността е възможно и понякога то започва с една-единствена линия върху празна страница.
