Схема терапията: Базови емоционални потребности и 18-те „житейски капана“
В съвременната психотерапия съществуват разнообразни школи, които разглеждат човешките емоции и психична болка през различна перспектива. Схема терапията се появява като иновативен подход, който разширява традиционната Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), поставяйки фокус върху емоционалните нужди и ранните преживявания. Тя подпомага пациента да преразгледа старите си убеждения и вярвания, които създават неудовлетвореност и липса на успех в сегашния му живот.
Теорията за привързаността и терапевтът като „сигурна база“
Привързаност, потребност за близост и сигурност, увереност, че имаш опора и място, където да се “върнеш” и да намериш утеха – това е основното, от което има нужда всеки човек.
Джон Боулби твърди, че терапевтът трябва да бъде първична фигура на привързаност, която осигурява „сигурна основа“ и „безопасно убежище“. Терапевтът е този, който влиза в ролята на родителя, за да подкрепи пациента и да му помогне да осъзнае и преодолее неудовлетворените или прекъснати нужди в ранното детство. В терапевтичния процес, когато използваме методите на Схема терапията, ние се стремим да задоволим онези нужди, които са били пренебрегнати в детството чрез т.нар. „ограничено преродителстване“ (Limited Reparenting). В този процес, ние терапевтите, влезаме в ролята на грижовен родител, който в рамките на професионалните граници задоволява дефицитите на клиента, като му помагаме да върне увереността и да пренапише старите емоционални карти.
Петте базови емоционални нужди и 18-те схеми
Според Янг Здравословното развитие на личността зависи от задоволяването на пет основни емоционални нужди:
- Сигурна привързаност (безопасност, грижа, приемане).
- Автономност и компетентност.
- Свобода на изразяване на нужди и емоции.
- Спонтанност и игра.
- Реалистични граници.
Когато тези нужди са хронично незадоволени или прекъснати в ранния ни опит, се формират 18-те „житейски капана“ (схеми – ЕМС), разпределени в пет области:
- Област „Прекъсване и отхвърляне“
- Изоставяне/Нестабилност; Недоверие/Злоупотреба; Емоционална депривация; Срам/Дефектност; Социална изолация.
2. Област „Нарушена Автономност и Ефективност“
- Зависимост/Некомпетентност; Уязвимост към заболявания; Заплетеност/Недоразвит Аз; Провал.
3. Област „Нарушени Граници“
- Величие/Грандиозност; Недостатъчен самоконтрол/дисциплина.
4. Област „Ориентираност към другите“
- Подчинение; Саможертва; Търсене на одобрение.
5. Област „Свръхбдителност и Инхибиция“
Негативизъм/Песимизъм; Емоционално потискане; Безмилостни стандарти; Наказателност.
Стилове за справяне: Как реагираме на схемите?
Според Джефри Янг, ние не просто притежаваме схеми, но и развиваме специфични начини за справяне с тях, за да оцелеем психически. Тези стилове са три основни:
- Предаване на схемата (Surrender): Пациентът приема схемата за истина и действа по начин, който я потвърждава.
- Избягване на схемата (Avoidance): Пациентът се опитва да подреди живота си така, че схемата никога да не се активира, избягвайки ситуации или хора, които биха предизвикали болезнени чувства.
- Свръхкомпенсация (Overcompensation): Пациентът се бори срещу схемата, като мисли, чувства и действа по начин, който често се проявава в агресивно или прекомерно доминиращо поведение, за да скрие вътрешната си уязвимост.
Крайната цел на терапията е по-високо адаптивно функциониране, баланс и осъзнатост. Процесът включва идентифициране на житейските капани и разбиране на техния произход чрез терапевтичната връзка. Ние, терапевтите, имаме задача да покажем, че нуждите ни като човешки същества са валидни, а чрез съпреживяване и преработване на травматичния материал, да научим пациентите ни да се грижат за себе си по един нов, топъл, сигурен и човешки начин.
Анета Христова
